Очевидно е, че Unearth e абсолютно брутална група. Не изглежда да има нужда да се коментира каквото и да е.

1. Не знам какво му става на WordPress, от едно известно време колкото и да цъкам да ми запомни паролата, не ще.

2. Не гледайте The Road, този филм е rinse & repeat от началото до края, освен това има неприятни реднек канибали.

3. Ако отивате на Alice in Wonderland, носете си прочитна книга и фенерче. Не разбирам защо наемат Anne Hathaway да се снима във филми, тази жена за съжаление изглежда гротескно.

4. За сметка на това, новият минисериал The Pacific не е нещо невиждано, ама е приятен за гледане.

5. Ако ви се гледат глупости, дръпнете си Human Target, според тъпите му сценаристи, може да съществува нещо като “шперц за интернета”, с който можеш да си влезеш навсякъде и да си господ.

6. Този Jimmy Shine от Hot Rod Apprentice по Discovery e егати дразнещия гъз. Ако има човек, когото бих бил ежедневно по суратя с голям гаечен ключ, това е този тъпак.

7. Machinemade God и Betzefer рулират! Както и братята Коен. Хайде и George :)

Продава се Canon EF 35mm f/1.4L USM. Пълна окомплектовка, перфектен. Закупен от USA преди няколко месеца.

Цена: безценен.

(не бе, продадох го вече :P)

Тия дни, от нямане какво да гледам, се зарових в сезони на CSI (Лас Вегас) и макар, че са ми леко скучни, успявам да ги изтърпя. Започнах малко отпред назад, така че уцелих първо два епизода с Laurence Fishburne, което за мен беше приятна изненада, защото Laurence има много силно присъствие и изобщо съм му почитател. На третия поред епизод, който пуснах, се усетих, че героят на Фишбърн е съвсем нов и някой друг е бил в главна роля до този момент, от което пък разбрах, че досега главно съм попадал на епизоди на CSI Miami или New York, защото нямах никакъв спомен да съм го гледал този William Petersen изобщо досега. Също се зачудих (след като изгледах всичко останало от настоящия сезон и половината на предния) защо този сериал е изкарал толкова време с този неприятен на вид, никакъв човек в главна роля. Това учудване обаче бледнее пред изумлението, с което преди малко прочетох в tv.com, че зрителите на сериала са спаднали със 7 милиона след смяната на главния герой (от 24 на 17 млн). WTF, бре?! (всъщност аз имам обяснение, ама то ми пречи да се възмутя драматично, затова ще си го спестя :P)

Другото нещо, за което искам да се възмутя драматично, е сравнението на зрителския интерес към Bones от една страна и Terminator: The Sarah Connor Chronicles  от друга. Bones завърта 10 млн зрители, докато Terminator само 3.8. Аз навремето гледах Bones и да речем, че двойката David Boreanaz - Emily Deschanel (която има почти същия прекрасен тембър като сестра си Zooey) успяваше да ме задържи пред екрана доста серии наред, но в един момент адската боза, която бълват сценаристите ми дойде в повече и го изоставих. От друга страна, първите две серии от първи сезон на Terminator-а направо ме подразниха, но реших да му дам шанс и към края на сезона вече бях спечелен категорично. Този сериал има голям потенциал и изобщо не ми се иска да го спират заради слаб зрителски интерес, но май писачите ще трябва да се понапрегнат и да отворят кранчето на зверския киборгски екшън, че иначе ще има преждевременна смърт.

Проблемът с американските зрители е следния: на първо място предпочитат да гледат reality shows, след това сериали, при които всяка серия е сама за себе си, и чаак след това такива, които следват някаква история, проточена в много серии и сезони. За да задържиш телевизионни зрители за сериал от последния вид, трябва да е доста изключителен и мистериозен, като Lost. И това е нормално, защото да чакаш цяла седмица за следващия епизод, и да гледаш да не го изтървеш, е най-малкото изнервящо. Телевизиите обаче теглят едни черти и броят пари, и ако си мислят, че с нова продукция ще правят повече пари… е ясно какво се случва.

Hilarious!

Той Георги вече писал за лейката (знам, че е Лайка, недей да се усмихваш ехидно, който и да си), ама не пречи да се включа и аз. И понеже съм мързел, copy&paste:

With a special olive green paint job, the Leica M8.2 Safari Edition ($10,000) is limited to only 500 units. The 10.3-megapixel german comes with a Leica Elmarit-M 28 mm f/2.8 ASPH. lens, exclusive Billingham camera case, a matching leather carrying strap, and lots of guilt for spending junior’s college fund on a camera.

Имам да си купувам маса други неща, затова ще се въздържа. Ама ми се иска де…

От няколко години се качвам на таксита не повече от два-три пъти годишно. Досега винаги съм мрънкал и май е било главно заради това, че понякога са ми отказвали маршрути, или пък е трябвало да се кьоря на кой да махна, че да не се нахендря на фалшиво. Иначе, повечето хора май се оплакват за пушенето, музиката или приказките на бакшиша.
На мен музиката или приказките на шоферчето никога не са ми били фатален проблем. Човек пътува достатъчно кратко, за да може да преглътне някой и друг поп фолк шлагер. А съм забелязал, че ако на мен не ми се говори, реално не се получава разговор. Ако не им отговаряте или кимате, няма да ви говорят и те. Слушалки в ушите също са вариант. Мен лично, най-много ме тормози, ако е надуто парното, просто се побърквам, защото не издържам на жега. Онзи ден пътувах с един, който беше с кожено яке закопчано и беше надул парното на макс топло и духалката на 2, баси зиморничавия тип! :)
Последните две седмици ми се наложи да ползвам таксита по-честичко и трябва да призная, че беше започнало дори да ми става приятно да ме возят… до момента, в който започна да ми става скучно. Открих, че ми е много по приятно на задната седалка и се псувах как досега не съм се сетил. Сядам си отзад, разполагам се и си бърникам на телефона из фейсбук, или си пиша с някого по icq. Лошото е когато няма с кого :).
Най-важното, обаче, е че когато ме возят, изобщо, ама въобще не се изнервям и дразня на трафика, просто защото не го забелязвам. Когато карам аз, се нервя не само на ситуациите, в които попадам лично, но и на разни несправедливости срещу други водачи. В такси като съм, просто не гледам трафика. Зяпам по спирките и тротоарите.

Когато съм на едно определено място, в едно определено време, до мен понякога има един човек, който си пука кокалите, разтрива се, масажира се, почесва се… и понякога слуша музика на слушалки, от онези малките, които разпръскват в ефира един дребен, изкривен вариант на това, което звучи в тях.
Иска ми се да не се дразнех, но уви :(

Добре, че взех кола под наем – така видях страшно много от Валенсия в доста кратко време, карайки снощи с часове из града. Днес се мотах ужасно много и пеша, дори след като вече си мислех, че не мога повече. Всъщност накрая се принудих да го намеря най-после това метро и да се добера до хотела. Мисля, че нещо не нося правилните обувки, или просто тежа твърде много, но в един момент възглавничките на стъпалата ми умират от болка. Това, и болката в глезените ми правят разходките леко неприятни след шестия час и започва да се налага да сядам за по 5-10 минути на разни пейки.

Валенсия е града на светофарите – толкова светофари през живота си не съм виждал. Човек би си помислил, че при толкова светофари, един град би бил скован в постоянни задръствания, но цялото движение е супер добре изчислено. Снощи докато карах нямаше как да ми направи впечатление, но днес докато се мотах напосоки, забелязах, че червеното за пешеходци стои осезаемо по-дълго отколкото за автомобилите. Категорично приветствам тази постановка, за мен при определено количество коли, просто е задължително да се нагъзи пешеходеца. Пък и така въпросния пешеходец има възможност да си отдъхва, хехе. Валенсианците не се притесняват да минават на червено, ако не се задават коли, а от друга страна видях, че водачите не ебават фатално ако има пресичащи (тоест не държат да се изправят на спирачките като стъпи някой на платното). Но пък и зебрите, които си нямат светофар се броят на пръсти. Няма цифрови показатели за продължителността на светлините, но ако си предна кола, винаги виждаш светлината за пешеходци, която последните няколко секунди примигва, което ти дава време да си включиш на скорост и да се изстреляш на зелено. Жълто при тръгване няма. Ограничението е 60 и общо взето всички карат с толкова, +/- 7 км/ч. Има ужасно малко мотащи се с по-ниска скорост, което според мен страшно помага за гладкия трафик. Има смени на лентите доста, но никога не изглежда да е с идеята да преебеш другарче или да се наредиш в по-изгодна позиция като у нас. Няма нерви, няма клаксони, няма тарикати, а в града има ужасно много коли. Паркирането е проблемация, но не видях паркирани по тротоарите никъде. Иначе малко са се уляли с кръговите движения, това ми е единственото недоволство и то защото GPS-a все ме кара да броя и да се чудя.

Градът е много красив, има ужасно много видове сгради и на мен сигурно 98% от тях ми допадат. Някои са толкова изящни, а други – прекрасно минималистични. Мисля, че най ме палят едни седемдесетарски кооперации. Отказах се да ги снимам, защото няма да свърша добра работа. Снимането на сгради е трудно и изисква адекватна подготовка, планиране, изчакване за правилната светлина и пр.

(снимката горе я направих от прозореца на хотела сутринта (май нищо не личи при този размер), той е близо до пристанището и съответно – пистата за Формула 1, хехе)