Тези кани не са нищо ново, но всъщност познавам само един друг човек, който ползва такава, още преди много години си я беше купил. Аз моята Brita я взех преди месец-два, защото ужасно ми беше писнало постоянно да трябва се сещам да купувам бутилки минерална или изворна вода, и да ги влача към нас. Даже по-скоро ми беше писнало да забравям да взема и да се окаже, че трябва да пия от чешмата, от която тече вода с някакъв неприятен вкус. Всех си Marella, защото се събира във вратичката на хладилника. Идеално оправя вкуса на водата, която наливам, филтрира се доста бързо и сега винаги имам вкусна и студена вода за пиене. Филтрите се сменят всеки месец, струват 13 лв, и няма ограничение в циклите. В рамките на месеца може да премине колкото си иска вода през този филтър. А тия 13 лв. всеки ги дава за вода на месец, дори най-вероятно повече.

В петък минах през Moto-pfohe, за да разбера точно каква е офертата за S60, която видях на уебсайта на Volvo. Един приятен младеж ми обясни подробно, направи ми примерни разбивки за лизинг и пр. Не изкам да използвам думата обслужване, защото е отвратителна, просто ще кажа, че имахме много приятен разговор и научих абсолютно всичко, което ме интересуваше. После се оказа, че няма никакъв проблем да излезем на пробно каране веднага, така че се помотахме към Банкя, през Люлин и обратно.

Офертите, които взех бяха за 140 к.с. бензин, но тестовият автомобил беше 163 к.с. дизел и се оказа чудесен за каране. Много приятна возия, прилично ускорение, предавките влизаха лесно, климатроникът си вършеше работата перфектно, доста обезшумено купе, добре звучащо аудио, страхотна видимост, включително и от огледалата. Удобна седалка и волан, всичко ми пасна перфектно.

Скучно звучи, но факт, че нямам забележки по това как се управлява. S60 не е малък, но в никакъв случай не се усеща тромав. Разбира се, повече би прилягал поне 200 к.с. двигател, ама там вече цените не са толкова приятни.

Ето и подробности, по-важните неща, без тези, които се подразбират :)

Двигател 2.4, 140PS, 220 Nm въртящ момент (при 3300 об/мин), 210 км/ч макс. скорост, 0-100 – 10.2 сек (скромно…).

17″ алуминиеви колела, 225/45 R17 гуми. ABS, EBD, EBA, traction control. Фарове за мъгла, ел. прибиращи се огледала, автоматично огледало за задно виждане, двузонов климатроник, кожени волан, скоростен лост и ръчка, кожена тапицерия, управление на аудиото от волана, cruise control, отопление на предни седалки, Bi-Xenon светлини със завиване, задни сензори за паркиране, боя металик.

Всичко това за малко под 50к (BGN) до изчерпване на количествата. Отнема пет дни от момента на сключване на договора, до получаване.

А да, ако ползва човек Алианц за застраховката, като стане нещо, просто директно я кара в Moto-Pfohe, там правят огледа и я вкарват за ремонт.

Хех, не мога да повярвам, че стигнах до написването на тази статия за Thewhitehotel, Brussels, след толкова месеци. Бях почти уверен, че някой ден ще стигна и до това ревю. Сега леко ме гложди мисълта дали не трябваше да изчакам да мине поне една година от пътуването… :).

Голямо чудене падна дали да резервирам стая точно в този хотел, защото ревютата в booking.com не бяха точно обнадеждаващи. В крайна сметка обаче, алтернативите бяха доста скучни, а по това време бях обсебен от идеята за апартамент изцяло в бяло, така че някакси това беше логичния избор. Нещо друго също наклони везните – интернет достъпът точно в този хотел беше на разумна цена (5 eur за 24 часа), далеч от безумната тарифа от 10-15 eur на час в някои хотели, които обмислях като варианти.

Бялото е голяма мания и все още ме привлича, но човек трябва да страда от стабилна форма на OCD, за да е в състояние сам да поддържа дом в бяло. Вече го преболедувах това, за щастие, но с последствията от това катастрофално решение имам тепърва да се справям. Основният проблем в жилище, в което повечето от повърхностите са бели, е че почти всяко нормално човешко действие оставя трайни, не-бели следи, навсякъде. Този проблем естествено го имаха и в Thewhitehotel… Read More »

The Icon Boutique Hotel в Прага, се намира на една миниатюрна уличка в стария град и така умело се е скрил, че го открих едва на третата обиколка на квартала с колата. Минавах по уличката без да го видя, а нямаше и къде да спра. На третия път ми се усмихна късмета и успях да се паркирам, с леко притеснение, че ще ми лепнат някоя скоба докато си взимам стаята.

Първото впечатление от хотела беше, че е приятен и гостоприемен, но определено се усещаше леко захабяване. Сигурно не е лесно да поддължаш хотел без да го затваряш за ремонт. 

Момичетата на рецепцията бяха усмихнати и любезни и определено опровергаха някои ревюта от booking.com. Хареса ми, че имаше кресла пред непривично ниското бюро, така определено е по приятно, когато се налага да попълваш адресна карта. Освен това навсякъде имаха от предната генерация Imac-ове, с което просто си ме спечелиха. Поискаха да ми видят резервацията, а аз им казах, че хартии не нося и показах мейла на телефона, което леко ги постъписа. Едната девойка изчезна за момент, явно за да се посъветва с управителя, но в крайна сметка всичко беше наред. 

Русата симпатяга ме заведе до стаята и ми показа всичко вътре, включително и хитро скрития зад облицовъчни панели сейф, с биометрична ключалка :). Усетих се, че нямам представа дали все още е прието да се дава някакъв бакшиш, но реших, че и да се почувствам неудобно, нищо няма да променя, тъй като напоследък ужасно рядко нося пари в брой така или иначе.

Оставих оглеждането на стаята за след малко, и излязох да свърша уникалната тъпотия да си паркирам колата в паркинга на съседния SAS. Плеснах се по челото в момента, в който осъзнах, че е към четири следобед в петък, и че можеше просто да купя някакви талони до 18.30 и да забравя, защото уикенда и без това можеш да паркираш безпрепятствено из центъра.

Ако все още има кьорави, нека се взрат лекичко и забележат бледия линк, който води към останалото от поста :)

Read More »

Досега не съм писал ревюта на хотели, нито пък този ме впечатли особено, но пък може някой ден това да е полезно на приятел, познат, колега или трето лице :). Освен това, за мен хотелите никога не са били просто място, където да имаш къде да се изкъпеш и после да се тръшнеш и преспиш. Когато се налага да нощувам някъде дори и за една вечер, винаги отделям време да направя внимателен избор, доколкото е възможно. Открил съм, че хубавият хотел ме зарежда много положително за следващата част от пътуването, и оставя приятен спомен, докато лошите места просто изсмукват енергията и развалят настроението. Има хора, които пътуват по работа и може би за голяма част от тях е все едно къде ще преспиват, но моите пътувания са само за удоволствие, и смятам за логично да се старая всеки аспект от пътуването да ми носи такова.

Обичам да намирам различните хотели, тези които се опитват да изпъкнат сред останалите с някаква особеност, която си е само тяхна, поне в града/района, където се намират. Всеки хотел носи определено настроение и то се формира от архитектурата, цветовете, от материите, от вниманието към детайла, от персонала, от гостуващите. Хотелската стая е един мини дом и въпреки, че липсват много елементи, присъщи на истинския такъв, са все пак един възможен вариант за това, какъв би могъл да е, като стил на интериора, като настроение и пр. Не съм сигурен, че мога да обясня добре, но различните хотелски стаи ми дават възможност да опитам какво е да съм на място подредено и оцветено различно от моето, и не ми се налага да променям постоянно интериора на моето жилище, или да го заменям с друго, за да получа тези различни усещания.

Та ето как беше хотел Атриум в Будапеща: Read More »