Не съм очаквал нищо особено от първия ден, защото повечето от групите ми бяха неизвестни, но в крайна сметка се получи нелошо. В ранния следобед минах да видя Buckcherry, DragonForce и Firewind, и трите групи се оказаха меко казано ужасни. Мисля, че щях да направя огромна услуга на краката си, ако се бях появил директно за Papa Roach. Не бях ги слушал от години, но се оказа, че все още им помня песните, така че се забавлявах доста добре, въпреки, че ми беше малко тихичко. Направи ми впечатление, че при главната сцена звукът не е особено силен (но пък добър) и не бях сигурен дали да ми е тъпо, или да се радвам, че няма да изтормозя прецаканото си ухо.
Следващото, което чаках, беше SoulFly, а междувременно надникнах в едната шатра, в която свиреха Еxodus. Последно съм ги слушал в гимназията (преди 16-17 години), но не помня да са били чак толкова безинтересни.
На Soulfly реших да се набутам най-отпред, с идеята да покуфея повече и това определено означаваше, че ще трябва да участвам в погото. Да си призная, изобщо не съм фен на тая дивотия, особено ако съм трезвен, ама за двадесетина минути се бутах и аз. Оказа се сравнително добър начин да се пораздвижа малко, а и не успях да пострадам. Последното мисля главно се дължеше на факта, че липсваха яки бичета, както обикновено е в България. Реално, повечето сякаш бяха едни слаботелеснички хлапета, готови да поемат whatever bodily harm is coming their way. Мисля, че с моите 140 кг можех да нанеса сериозни поражения, затова гледах по-защитно да го раздавам. В крайна сметка, Soulfly бяха ok, но май щеше да е по-добре да беше тъмно и да беше двучасово участието.
Тези, които реално разбиха брутално, бяха Static-X в една от шатрите, веднага след Soulfly. Там вече звукът беше смазващо силен и не посмях да се набутам по-напред (заради скапаното ухо), но и отзад беше адски fun.
След това вече изобщо не можех да се държа на краката си, така че се прибрах… изпускайки Dream Theater за пореден път. Е, каквото, такова.

Вторият ден мисля ще е разбиващ, защото първо ще съм на любимите ми Killswitch Engage, после Коrn, Lacuna Coil и Slipknot за десерт. Това, което ме притеснява е, че може да вали… а аз нямам нито подходящи обувки, нито дъждобран, а паркингът e на едни поляни и ако вали… не вярвам да успея да изкарам колата.

Вчера си намерих страхотно онлайн радио - 4U Rock & Metal. Сайтът им е отчайващо грозен, но пускат музика, която в момента ми пасва много. Наблягат доста на китарните герои и прогресив, което за мен си е достатъчен плюс, нищо че не пускат супертежки неща.

Леле, а какво парче пуснаха току-що, съсипа ме тотално! Rock Bottom на UFO. Честно, тази група винаги съм я заобикалял, заради уникално тъпото име, ама те били титани! В youtube разбира се е с кофти качество, така че си я дръпнете отнякъде човешки.

От нещата, които слушам последните 3-4 години, God Forbid са ми сред най-любимите, влюбих се в тях, когато подгряваха на Machine Head в София. Честно, Machine Head, които винаги съм харесвал, след изпълнението на God Forbid ми се видяха доста смотани. Пичовете от Джързи направо размазват брутално! Вчера най-после си качих всичките им неща на телефона и сега в радиус от 3 метра от колата всеки слуша God Forbid.

Нямам търпение да чуя новия албум (Earthsblood), който излиза към края на Февруари. Закачам тук три песни от предишни тави, за зарибявка, свалени са от официалния сайт на групата, дано никой не изреве :).

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Нетърпението си е нетърпение, след 10 дни ще си го купя задължително, но как да чакам толкова преди да го чуя, още повече, че знам на колко малко кликвания се намира музиката :). 

Към 3.00 снощи обикалях с колата по празните улици и се размазвах, а после продължих на слушалки вкъщи, още ми пищят ушите. Нямам желание да избързвам с генералните обобщения, но за мен лично е голям кеф този Death Magnetic, чисто музикално. Аз не обичам текстове на песни и съм си изработил система да изключвам, за да избягна осъзнаването точно какви глупости се пеят. Знам, че на някои групи текстовете са хубави, но не мога да рискувам, ужасно обичам музика и ако се отвратя от някой текст, няма да мога да слушам парчето повече. А Джеймс малко ме уплаши с тва “Love is a four letter word”, WTF бре? Дано не съм чул правилно…

А тези, които коментират “The Day That Never Comes” след като са гледали клипа със смотаното качество на звука, просто да вземат да чуят парчето както си трябва, от албума, и да си го издънят на човешка система.

Подозирам, че пак ще има големи мрънканици, че това не било старата Металика, че пак са се изложили и пр. Те вече започнаха де… онзи ден коментирах на блога на някакъв пич, който чака старата Металика. Е, този албум е най-близкото нещо до старата група, което някога ще чуем от Металика, така си мисля аз. Не знам доколко е нарочно, но в Death Magnetic има от звученето на “Ride the Lightning”, “Master of Puppets”, “…And Justice for All” и черния албум. Повече от това какво искате, ве? Ако искате “Seek and Destroy”, пуснете си “Kill ‘em All” и така 7 пъти. Ходете на концерти, слушайте и гледайте старите неща, които ви кефят и оставете хората да си правят музиката. Аз съм доволен, че освен загатването на някакви стари неща, в новата тава има достатъчно нови идеи и ново звучение, иначе щеше да е безсрамно навеждане пред консервативния, задръстен фен.

Няма да ви обяснявам кое парче какво, чуйте и си решете за себе си. Към разочароващите се – опитайте се да направите усилие да не се набирате на клавиатурата след първото слушане :)

—

Update: Death Magnetic го има по магазините от началото на седмицата, днес го видях в Orange и в онзи другия магазин за дискове и книги, който е на мястото на бившото кино “Славейков”. За мен поне беше разочароващо, че има само БГ издание, на Вирджиния, явно ще си го взема от другаде, следващия път като излизам.

Тази книга просто е ужасна, а преводът е под всякаква критика. Изчетох я почти до края, но на последните страници има такава помия, че не издържах. В началото поне е интересно, защото групата току що се създава, а и за смъртта на Клиф научих неща, които не знаех, но реално се чете трудно още от първата глава. Авторът не умее да разказва добре, дава собствени, доста тесногърди оценки, през цялото време. От един момент нататък, редовете са изпълнени основно със списъци на градове и държави от турнетата на групата. Като стигне до издаването на нов албум, авторът прави някаква малоумна дисекция на всяко едно парче, като от “… And Justice For All” нататък, плямпа адски глупости.

Дразня се на това, че се очаква от Металика да задоволят вкусовете на някакви хора, пък били те die-hard фенове, casual фенове, критици, или тъпи автори на статии и книги. Пичове, никой не е Read More »

Когато се храня сам навън, гледам да имам нещо за четене, защото иначе ми е доста тъпо, а и от малък много обичам да чета, докато похапвам (или обратното, но както и да го погледне човек – неполезен навик). Вчера минах през Виктория в Арена Запад и си купих на входа “Истината за Металика”, за да ми прави компания.

Интересно е да се чете за историята на групата и развитието на този тип музика, но самата книга е или много тъпо написана или кофти преведена, а най-вече подозирам и двете. Продължих да чета като се прибрах, защото исках да разбера какво става по-нататък :). Описано е детството на всеки член на Металика, както и кои групи за го запалили по метъла и свиренето, и това ме подсети за моето детство и юношество (ебаси смешния русизъм), метъла, пеенето и свиренето в групи :).

Най-първият ми сблъсък с музика беше с някакви вехти плочи на Лили Иванова и Емил Димитров, които пусках на село, на един радио-грамофонен шкаф (обожавам стари радиоапарати и тези шкафове, бих си наредил цяла стена такива). Тогава твърдях, че съм почитател на Емил Димитров, което е голям срам, ама това е положението :).

Съвсем малко по-късно, когато бях вече на 5 години (роден съм в далечната 1974 г.), вуйчо ми донесе някакъв голям радиокасетофон, с отделни колони, както и касети с песни, които той беше записвал от разни Read More »

Дискриминират ме. Протестирам!, от asktisho. Venceremos, dude! :)