Много хитри скинове за мак клавиатурки, мисля да си поръчам за Photoshop една. От Photojojo.

Серията Bankrupt Offices е на Phillip Toledano. На сайта му има още.

Дядо седи и пуши на двора, а аз се мотая около него и примамвам боязливи котки. На портичката се появяват едно русо и едно черно цигане. 

- Здрасти! – викат.

- Здрасти! – отвръщам, но не съм сигурен дали мен поздравяват, дали дядо, или и двамата.

Циганетата гледат с едни странни погледи, неразгадаеми. След малко едното изстрелва:

- Ти в кеча ли се биеш?

Докато се чудя как да реагирам, дядо започва да им разгъва локуми как съм пехливанин и ако халосам едното, ще хвръкне на 10 метра във въздуха, така че да не ме закачат. В следващия момент през смях отричам, че се бия в кеча, под подозрителните, недоверчиви погледи на хлапетата.

- Ти мъжко или женско? – следва стряскащия въпрос и за момент си помислям, че ме питат какъв пол съм и докато се опитвам да възприема някакси този абсурд, малките поясняват, че въпроса им е дали детето ми е момиче или момче. Казвам им че нямам и усещам как недоверието просто започва да струи не само от очите, ами от целите им стойки.

- Е не си ли женен? – въпрос, който сякаш изобщо не очаква отрицателен отговор.

- Не съм. – усмихвам се.

- Лъжец! – разочаровано, почти с презрение в един глас възклицават и двамата.

Предложих им да отиват да ритат топка или нещо такова и двамата с готовност се пръждосаха, а аз се сетих как преди много години, докато живеех в Родопите, хлапетата в махалата тайно ми бяха лепнали прякора Ледения (Стив Остин). :)

  снимка: M. Overy

В полята около Каварна растат перки. Мисля преди 2 години минавах оттам за последно и не помня да е имало, но вчера видях как никнат като мустаци на средношколец. Не знам какво има в тия перки, но много се зарибявам да ги гледам, хипнотизират ме нещо. Ако бях сам, сигурно щях да отида там, където са най-много и най-нагъсто и да ги зяпам цял ден.

А иначе за пръв път бях в Костанца и това, че пристигнахме точно по обяд, и ни омръзна да обикаляме към 16.00 часа, подозирам ми попречи да намеря нещо очарователно в този град. Стори ми се, че има едни улички с порутени къщя, които на правилната светлина бих отснел, с пристанището за фон, а и самото пристанище съм уверен, че би ми дало доста кадри. За съжаление, не виждам какво би ме накарало да го посетя за втори път, защото беше доста мръсно, мизерничко и невзрачно. Не искам да го обиждам града, може и в мен да е грешката – може да съм пропуснал да посетя това, което е трябвало.

Като виден сексист забелязах, че румънските момичета са симпатични, но как се е стигнало до това всички да носят ужасяващите ластични дънки, просто недоумявам :). Харесаха ми и светофарчетата за пешеходци и малко ме е яд, че не ги снимах. Намерих си тъмен (dark, noir, whatever) течен шоколад (такъв не бях опитвал) и много се впечатлих от минималистичните опаковки на една белгийска компания за хранителни продукти. За съжаление, наивно смятах, че няма да е проблем да си намеря картинки в нета, за да илюстрирам, та не извадих да ги щракна.

Сънувам си аз снощи и тъкмо съм тръгнал да настигна един мой приятел, с когото ужким заедно издирвахме нещо и по едно време гледам до мен Уди Алън се присъединил. Аз него в реалния живот не мога да го дишам, но в съня никак не ми направи впечатление. Та, влизаме ние с него в една порутена монументална постройка, а Дидо насреща ми тича и крещи да бягаме и ние, а зад него разярена мумия! Хуквам аз и по едно време като се обръщам, Уди се превърнал и той в мумия, бяга зад нас, танцува и напява нещо на мумиянски. Бяха готварски рецепти :).

Момент след това се събудих и докато си миех зъбите ме напуши такъв смях на абсурдния ми сън, че се хилих на глас още 10 минути след като излязох от банята. Страхотно начало на деня, препоръчвам! :)

Пътувах от София до Варна преди няколко дни и съобразно новата си политика спрямо Правилника, спазвах абсолютно точно ограниченията за скоростта. И друг път съм го правил, но никога толкова последователно, преди все ме хващаха лудите в един момент. Вметвам само, че и при предишната политика, влизайки в населено място, задължително намалявах до 50 км/ч. Да се прелита през села и паланки не само е глупаво, но и невероятно безотговорно, особено нощно време, и аз ненавиждам всеки, който има навика да го прави.

Огромният недостатък на карането с 90 км/ч е това, че почти нямаш усещането, че се движиш, а и пристигаш до крайната точка след някаква плашеща цифра часове. Лошото всъщност е, че в нашата мрежа от първокласни пътища, реално почти нямаш възможност да се движиш дори и с тази скорост. Има някакви разлики, в зависимост от това, кой маршрут ще избереш, но в крайна сметка винаги се сблъскваш с два основни проблема – ограничение 60 км/ч при крайпътни места за отдих или бензиностанции, и 60 км/ч навсякъде, където има отбивки от главния път. И двата проблема технически са разрешими при определена организация на движението, но за това не е помислено още навремето, когато е строена пътната мрежа, а сега едва ли някой ще иска да даде пари за преструктуриране.

Пътуването по първокласен път е една безкрайна поредица 90 – 60 – 90, което е уникално изнервящо. Понякога тази поредица се случва в рамките на километър! През цялото време си мечтах за cruise control. 

Иначе пролетно време е много приятно с 90 – човек зяпа през стъклата и се наслаждава на зеленото. Малко е успиващо, но се преживява. Полезно е и за разхода на гориво – 5.2/100 за цялото пътуване (очаквах нещо от сорта на 4.8/100, явно трябва да мина през сервиз). Иначе се чува, че някоя от евтините авиолинии скоро ще предлага полети София-Варна и обратно, и мисля да се възползвам.

Не е новина, че House M.D. е най-гениално остроумния сериал на планетата. Има обаче някои задължителни условия, за да е човек сигурен, че му се е насладил напълно. Например – ако някой гледа сериала дублиран или със субтитри, без да разбира езика, на който е създаден, не гледа нищо! А ако House M.D. не ви се струва смешен, остроумен и гениален, значи сте страхотно тъп и безчувствен.

Гледам серия по серия от началото вече за трети път и съм сигурен, че няма да е последен. Пиша този пост не за да развявам стари новини, а за да обявя най-рибоизбиващата серия, а именно: сезон 3, епизод 4!

Картинката е на WrappedUpInBooks, мног харесв!