Досега не съм писал ревюта на хотели, нито пък този ме впечатли особено, но пък може някой ден това да е полезно на приятел, познат, колега или трето лице :). Освен това, за мен хотелите никога не са били просто място, където да имаш къде да се изкъпеш и после да се тръшнеш и преспиш. Когато се налага да нощувам някъде дори и за една вечер, винаги отделям време да направя внимателен избор, доколкото е възможно. Открил съм, че хубавият хотел ме зарежда много положително за следващата част от пътуването, и оставя приятен спомен, докато лошите места просто изсмукват енергията и развалят настроението. Има хора, които пътуват по работа и може би за голяма част от тях е все едно къде ще преспиват, но моите пътувания са само за удоволствие, и смятам за логично да се старая всеки аспект от пътуването да ми носи такова.

Обичам да намирам различните хотели, тези които се опитват да изпъкнат сред останалите с някаква особеност, която си е само тяхна, поне в града/района, където се намират. Всеки хотел носи определено настроение и то се формира от архитектурата, цветовете, от материите, от вниманието към детайла, от персонала, от гостуващите. Хотелската стая е един мини дом и въпреки, че липсват много елементи, присъщи на истинския такъв, са все пак един възможен вариант за това, какъв би могъл да е, като стил на интериора, като настроение и пр. Не съм сигурен, че мога да обясня добре, но различните хотелски стаи ми дават възможност да опитам какво е да съм на място подредено и оцветено различно от моето, и не ми се налага да променям постоянно интериора на моето жилище, или да го заменям с друго, за да получа тези различни усещания.

Та ето как беше хотел Атриум в Будапеща: Read More »

Трябваше вчера да го напиша това, сега вече ми поизбледняха и впечатленията, и усещанията, и спомените. Финалът е малко антикулминационен, но все пак, решавам отговорно да си довърша псевдопътеписа.

Мислех нещо още да кажа за Румъния, но не мога да открия в паметта си нещо, което да заслужава специално споменаване. Вече не и се сърдя за това, на което ме подложи, и се надявам новия маршрут за връщане да е цял-целеничък. Странно е, но заедно с негативните емоции, откривам и един друг пласт, много различен. Не знам дали защото времето и деня бяха много прекрасни, но днес в главата ми спомена за Румъния е един много летен и чудесен. Спирах по едно време край пътя, за се разтъпча и да подишам, вече към залез слънце и беше толкова тихо, и спокойно, и безгрижно, някак ми напомни за летата на село.

Освен счупените села, освен очевидно бедните такива, там има и едни много спокойно-прекрасни, подредени и зелени, с поддържани моравки до пътя и хубави къщета. И във всяко село почти имаше полицейска кола (POLIŢIE RURALĂ). Оказа се, че има кьорави хора :P, така, че да поясня – за останалото от поста кликни линка -> Read More »

Аз всъщност вече не съм сигурен дали е точно приключение или филм на ужасите…, но след като в момента съм в хотела в Будапеща, жив и здрав, макар и буден от 36 часа, 20 от които прекарах в каране, почти нонстоп… мога лекомислено да забравя лошото и да му лепна “приключение” на нещото.

Мисля, че всичко започна с това, че вместо да поспя 3.5 часа след втора смяна, аз предпочетох да играя до 01.30, а до 3.30 да се въртя в леглото и да си мисля глупости от сорта, че на границата може да ме върнат, заради това че карам с акт и да трябва да минавам през Румъния.

Първо, ебаси колко съм тъп да си мисля, че по границите някой му дреме за моя акт (хем и друг път съм бил в тази ситуация) и второ – ебаси злия пророк съм! 

Който е чел предния пост, в който ъпдейтвах докато карах към Видин и после докато висях да чакам олигофренския ферибот, е разбрал че:

1. Ме е домързяло да си слагам кирилица на тутурутката

2. Хич не ми е хрумнало да си погледна срока на годност на задграничния паспорт, който откак влязохме в ЕС само си мести гъза от една раница в една пътна чанта и обратно.

Началото на приключението беше съвсем не-драматично. Малко си се скарах на ум докато навъртах остатъка от 100-километровата разходка до Калотина, но понеже не обичам да се сърдя на себе си за каквото и да било, си простих още докато се забавлявах колко бързо мога да взимам завоите на Петроханския проход и мечтаех да мога да дрифтя, щото там има поне две перфектни за целта фиби.

Много бързо минах в режим “всяко зло за добро” и се любувах на времето, облаците, изгрева и зелените полянки, мислейки си, че тъкмо ще пробвам как е по този път през Румъния и ще знам за друг път.

О, как го разбах със страшна сила… но да не избързвам! Read More »

Wow, the trip is starting pretty well – found out at the Serbian border that my passport had expired four months ago! Driving now to Vidin to board the ferry to Romania. My schedule went to hell big time…
Writing in English, no cyrillic on this phone.
—
Three hours later spirits are high as I approach the ferry. The Vidin region is extremely beautiful, I almost wish I could live here in some village…
Almost hit a herd of sheep crossing the road some 30 km ago.
A lot of horse carts cruising between villages and fields. Reminded me of childhood donkey cart rides with my grandpa. It occured to me, Grandpa never had a driver’s license and probably drove my father’s old Skoda once or twice…, pretty much the same way I did as a kid and most likely with the same trepidation.
—
Finally at the ferry. Not boarded yet, just enjoying how empty, almost diserted this place feels.
Soon these updates will stop… unless I find a free hotspot in Romania :)
Have no idea how to get to the Hungarian border, but I’m guessing I need to head to Timisoara first.
When I told Komrade the other day that this trip was gonna be an adventure, I didn’t really anticipate that it would turn out the way it’s actually turning up. I am very low on cash and truly hope I’ll have enough for the fare… since it suddenly hit me they probably won’t accept a credit card.
Today is so weird… It’s scary! I just reached for my camera bag from the seat of the car and found an used paintbrush! A fucking paintbrush! And it’s not mine, I swear! And it’s red! WTF!?!

Преди година изобщо не се колебах коя конзола да взема, бях решил, че ще е PS3 и си я купих, въпреки че излизането и се забави ужасно и въпреки ограничения брой игри в началото… PS3 предпочетох заради по-добрите системни спецификации и обещанието, че в един момент ще има игри, които ще отвеят заглавията за Xbox 360. Година и половина по-късно, тия игри все още се чакат.

Ще кажа, че не съжалявам, че притежавам PS3, но реално преди година и половина щеше да е по-правилно да си взема Xbox, а догодина да взема PS3. Kъм настоящия момент, като изключим липсата на blue-ray и вграден wireless, Xbox 360 e за предпочитане. След около месец дори излиза нова версия на Xbox, вече с blue-ray… и неизвестно още какви подобрения (или пък нови проблеми, кой знае).

В момента зареждането с Xbox конзоли е преустановено, в очакване на новия модел, но мен ме хванаха лудите онзи ден и реших, че не ми се чака, та се набутах с Xbox 360 Elite. Не съм искал Elite, но просто от нормалните не успях да намеря бройка след цял ден обикаляне из града. Вманиачих се да си взема Xbox заради една игра, която ужасно ме зариби, след като играх демото на PS3ката – Racedriver GRID. За играта отделна тема ще пусна, защото съм много впечатлен и изненадан дори, като се има предвид, че е от същите хора, които изкараха DIRT.

В момента, в който пуснах 360цата, всички съмнения и съжаления ми изчезнаха. Xbox-а се справя по-добре от PS3 по отношение на anti-aliasing-а. Тествах игри, които имам и за PS3 (на 1080p) и сравнението не беше в полза на PS3. Възможно е да не е проблема в конзолата, а във версиите за PS3, ама…

Голямата простотия на Sony е да пускат за сваляне демо игри на 720p само. Microsoft ги предлагат в пълна резолюция, когато съответните заглавия си я поддържат, което определено е МНОГО по-добър вариант, ако ще си харесваш игра, базирано на това, което виждаш от демото.

В крайна сметка, ще си държа и двете конзоли, като евентуално ще предпочитам Xbox версията на игри, които излизат и за двете платформи (реално повечето големи игри излизат именно така).

Да добавя още няколко неща, вече след десетдневно ползване:

- интерфейса на PS3 e по-удобен, този на xbox-a изглежда и скейлнат

- липсата на wifi е малко досадна, но преодолима

- за xbox има повече демота и малки игрички за изтегляне

- като направа PS3 е много по-солиден

- и двете конзоли шумят като за световно

- на xbox контролера май ми е по-удобен, а и вибрира. ще видим като излезе rumble-а как ще са нещата откъм тежест, но мисля, че повече ми харесва да е по-тежичък котролера, както е при xbox

Да спомена пак, че не ги сравнявам с идеята някой от двата да надделее, а просто ей така :). Не бих се разделил с никой от двата. Аз определено не съм истински геймър, но доста конзоли съм имал през годините – sega mega drive, sega game gear, nintendo gameboy, 1ва и 2ра версия на PS… та най-добре е човек да ги има всичките :)

Update: Сега бях в един магазин за игри и ми направи впечатление, че разни нови и готини заглавия като Dark Sector, за PS3 са пуснати само на 720p, докато за xbox-a си ги има и на 1080i, както и на 1080p. А визуално разликата е значителна.

In Your Eyes, by Complejo (Alberto from Spain). 

Дискриминират ме. Протестирам!, от asktisho. Venceremos, dude! :)

Онази вечер случайно ми попадна Payback: Straight Up – The Director’s Cut (2006) и тъй като винаги съм харесвал Payback от 1999 г., реших да видя какво различно предлага режисьорската версия (после следват изненади по този въпрос). Обикновено ми е много трудно да открия разликите във версиите, особено ако съм гледал киноверсията преди доста време, но в случая явно съм преговарял Payback повечко пъти, така че веднага забелязах разликите до средата на филма. 

След средата “новата” версия реално става съвсем различен филм, но няма да издавам какво става, в случай, че някой реши да го гледа все пак. След като го изгледах, пуснах и версията от 1999 г. и с попрескачания го добутах до края – е, не можах да реша категорично коя ми харесва повече, въпреки че малко клоня към тази от 2006та. Оригиналния филм от ’67ма (Point Blank) пък никога не съм го предпочитал пред Payback.

Та за изненадата: като се порових впоследствие, открих, че втория PayBack не е точно друга версия от същия режисьор, а версията на уволнения режисьор. През ’99та Brian Helgeland го уволняват и филма бива преснет/довършен от John Myhre, който пък реално е uncredited за тази работа :). 

Не знам дали Brian се е борил да монтира филма както го е мислел навремето или някой друг е бил ентусиаст, но в резултат има още един як филм, който спокойно може да се гледа от хора, които са гледали “оригиналната версия”, за разлика от други, лигави режисьорски версии, в които разликите са толкова бледи, че се усещат само от най-вманиачените фенове и от бледи кинокритици.