Реших преди време да намаля негативизма и да се опитвам да не се възмущавам много-много на разни дразнещи явления, затова ще пробвам да оформя текста така, че да излезе, че е просто наблюдение, без изводи, заключения, оценки и пр.

Сутринта пристигнах на стария терминал на Летище София и излизайки, изведнъж изпитах сериозно нежелание да ползвам жълта кола. Не знам, може спящият ми мозък да е решил, че са твърде грозни, мръсни и стари, или пък цигаропушещите, кафепиещи водачи нещо да са го отблъснали, кой знае…

На спирката боботеше изоставен автобус, в който се покатерих, в очакване на шофьора. В хода на тази процедура, направих следните наблюдения: на спирката не се продаваха билети; шофьора нямаше билети; от кабинката ехтеше песен, изпълнявана от млада дама, с копнеж за нещо различно, каквото и да е, ако ще да е преминаване на червено, с превишена скорост; на автобуса му липсваха амортисьорите.

На Плиска, където имаше само фалшиви OK таксита, смених автобуса с друг, но проблемът с амортисьорите си остана.

Реших, че предпочитам да си платя глобата, отколкото да слизам на всяка спирка с будка, от която евентуално да си купя билетче, и после да чакам следващия автобус. Контрольори не минаха, а аз си мислех, че почти навсякъде, където съм бил, на спирките има автомати за билети. Хайде, да речем, че това си е сериозна инвестиция, а и вандалщината е на ниво, но може би не би бил огромен проблем, всеки излизащ от паркинга автобус, да бъде проверяван дали има достатъчно билетчета за деня. Или идеята е да има глоби?

Забелязвам, че всеки ден има някой, който стига до тук, търсейки за “София – Будапеща през Румъния” или някаква вариация. За да не се налага да четете дълги постове и да ровите из тях за нужното инфо, ще се направя на полезен и ще обобщя:

Не минавайте през Румъния по пътя Калафат – Арад! Поне не тази и следващата година, защото в момента по-голямата част от ~400 километровото трасе е в ремонт, стават адски задръствания, пътищата са счупени, и е бъкано с ТИР-ове.

Ако сте от Русенско или Варненско, предполагам ще предпочетете да минете през Букурещ. Пътя е дълъг, но да речем, че не е лош. В момента няма ремонти, но имайте предвид, че магистралата е 100тина километра само, останалото е първокласен път. Има немалко движение, дори и в неделя и постоянно се минава през села, където ограничението е 50 км/ч. В значителна част от селата има полиция с радар, по мои изчисления, в около 20% от селата, през които се минава.

За хората от средна и източна България: съветът ми е да си сметнете километрите и ако разликата не е голяма – карайте през Сърбия.

Ако все пак минавате през Букурещ, гледайте да уцелите околовръстното, че в града е ужас, а табелите се крият зад разни клони. Ако пътувате в посока България, табелата за Русе (малко преди Гюргево) е само една, мъничка е, гледайте да не я пропуснете. Ако я пропуснете и тръгнете да търсите отбивката по обратния път, да знаете, че изобщо няма табела.

The Icon Boutique Hotel в Прага, се намира на една миниатюрна уличка в стария град и така умело се е скрил, че го открих едва на третата обиколка на квартала с колата. Минавах по уличката без да го видя, а нямаше и къде да спра. На третия път ми се усмихна късмета и успях да се паркирам, с леко притеснение, че ще ми лепнат някоя скоба докато си взимам стаята.

Първото впечатление от хотела беше, че е приятен и гостоприемен, но определено се усещаше леко захабяване. Сигурно не е лесно да поддължаш хотел без да го затваряш за ремонт. 

Момичетата на рецепцията бяха усмихнати и любезни и определено опровергаха някои ревюта от booking.com. Хареса ми, че имаше кресла пред непривично ниското бюро, така определено е по приятно, когато се налага да попълваш адресна карта. Освен това навсякъде имаха от предната генерация Imac-ове, с което просто си ме спечелиха. Поискаха да ми видят резервацията, а аз им казах, че хартии не нося и показах мейла на телефона, което леко ги постъписа. Едната девойка изчезна за момент, явно за да се посъветва с управителя, но в крайна сметка всичко беше наред. 

Русата симпатяга ме заведе до стаята и ми показа всичко вътре, включително и хитро скрития зад облицовъчни панели сейф, с биометрична ключалка :). Усетих се, че нямам представа дали все още е прието да се дава някакъв бакшиш, но реших, че и да се почувствам неудобно, нищо няма да променя, тъй като напоследък ужасно рядко нося пари в брой така или иначе.

Оставих оглеждането на стаята за след малко, и излязох да свърша уникалната тъпотия да си паркирам колата в паркинга на съседния SAS. Плеснах се по челото в момента, в който осъзнах, че е към четири следобед в петък, и че можеше просто да купя някакви талони до 18.30 и да забравя, защото уикенда и без това можеш да паркираш безпрепятствено из центъра.

Ако все още има кьорави, нека се взрат лекичко и забележат бледия линк, който води към останалото от поста :)

Read More »

Това си го намерих на един тротоар в Прага. За тези, които не са се сетили – това са безплатно разпространявани хартиени кесии, в които собствениците на разхождащи се кучета могат да приберат каквото любимците им изпуснат. 

Такава новина се очакваше след последното състезание, на което Дейвид се качи на подиума, но все се надявах, че пича ще продължи да се състезава, напук на всички, които отдавна очакват пенсионирането му. 

Никога не ми е бил любим пилот, харесвал съм го в дадени моменти, в други не, но някакси напоследък ми беше спечелил симпатиите категорично, заради леко неебателно-усмихнатото отношение и съвсем откровената любов към спорта. Както и заради побеляващата му брада и последномохиканизма. Култард последните години ярко оцветяваше Формула 1 с присъствието си, с някои непопулярни действия или изказвания, с които лазеше по нервите на определени тъпанари или момченца, които се взимат прекалено на сериозно.

Стана ми мъчно, определено. Малко е смешно, но сякаш усетих леко да ми се пълнят очите със сълзи. Култард е последния мъж във Формула 1, в момента всички останали са просто хлапета. Баричело изобщо не го броя, нищо че е дърт, защото този винаги е бил путьо. Във Ф1 сякаш не останаха бойци или поне тези момчета, които се състезават днес, не са показали още, че могат да са такива. Половината правят впечатление, че едва ли не стоят заради заплатата и статуса, има двама-трима, на които ужасно им личи, че основна мотивация им е неистовото желание да се доказват или печелят на всяка цена, както и има разни роботи, които са на пълно подчинение на отборите си. Та, истински Ф1 пилоти и истински рокаджии почти вече няма на света, и това е малко тъжно за одъртяващи романтици, като мен. 

Дейвид Култард не стана шампион, но за мен е легендарен пилот. GO DAVID!

Писах, писах… някаква дълга история, за съвсем нищожна случка, и сега ми се свиди да не я поствам. Ето кратката версия, а дългата с допълнителен клик, та на който му се похапва досада, да заповяда.

Shift-a на лаптопа си счупих. О, мъка! О, сълзи! О, низост и омраза!
А във Виена една девойка от Епъл сервиза ми го смени, и то без пари! Не се радвам, че не струваше нищо, радвам се на новия бутон, ей! 

Read More »