Тръгнах да поствам как Bavaria ми е най-вкусната бира и докато ровех за картинка, попаднах на тази реклама, в която участва австрийската група Opus. Някои сигурно ще си спомнят за идиотския шлагер “Life is Life”, това е ебаси машината на времето :).

Много обичам атмосферата на 60те, 70те и 80те и изпитвам истинска носталгия, дори и за времена, в които не съм живял. Много ми се прииска да се пренеса в Австрия през 80тте, докато гледах клипа, но сигурно нямаше да се зарадвам на това, че и там са пърпорели Икаруси :).

Между другото, не престава да ме тормози въпроса защо тази холандска бира се казва Бавария, но нищо не успях да си намеря из нета.

Малко се съмнявам, че точно по този начин ще успея, но пък може случайно да мине някой xbox-ър…

Та, предлагам замяна – Mass Effect, срещу заглавие за Xbox 360 (а защо не и за PS3, ако такова ви се намира за замяна). Играта си я взех вчера, но бързо разбрах, че не мога да изтърпя quest/RPG (?) елемента, явно не ставам за този тип игри. Ако намине някой геймър и е навитак за замяна, нека предложи заглавие, с което би се разделил и ще видим :).

Имам и разни заглавия за PS3, които бих трампил, така че свиркайте. А пък ако някъде има вече трампилница, дайте URL!

Когато се храня сам навън, гледам да имам нещо за четене, защото иначе ми е доста тъпо, а и от малък много обичам да чета, докато похапвам (или обратното, но както и да го погледне човек – неполезен навик). Вчера минах през Виктория в Арена Запад и си купих на входа “Истината за Металика”, за да ми прави компания.

Интересно е да се чете за историята на групата и развитието на този тип музика, но самата книга е или много тъпо написана или кофти преведена, а най-вече подозирам и двете. Продължих да чета като се прибрах, защото исках да разбера какво става по-нататък :). Описано е детството на всеки член на Металика, както и кои групи за го запалили по метъла и свиренето, и това ме подсети за моето детство и юношество (ебаси смешния русизъм), метъла, пеенето и свиренето в групи :).

Най-първият ми сблъсък с музика беше с някакви вехти плочи на Лили Иванова и Емил Димитров, които пусках на село, на един радио-грамофонен шкаф (обожавам стари радиоапарати и тези шкафове, бих си наредил цяла стена такива). Тогава твърдях, че съм почитател на Емил Димитров, което е голям срам, ама това е положението :).

Съвсем малко по-късно, когато бях вече на 5 години (роден съм в далечната 1974 г.), вуйчо ми донесе някакъв голям радиокасетофон, с отделни колони, както и касети с песни, които той беше записвал от разни Read More »

Силно препоръчвам! Отдавна не бях се омагьосвал така от филм. Страхотно е направен, много забавен и много зарибяващ!

Имаме някои откровено смотани недомислици в нашия език. Ето пример за нещо, с което се сблъсквам постоянно:

Минава полунощ, аз си пазарувам някакви неща от бензиностанция и когато съм любезен, искам да отправя някакво стандартно пожелание. Обикновено казвам “Лека вечер!” и всеки път ми е тъпо, защото вечерта отдавна е приключила и реално е нощ. Не мога да кажа “Лека нощ!”, обаче.

Същото е ако искам да поздравя – няма такова нещо като “Добра нощ!” и се налага да кажа ”Добър вечер!”. А всъщност, защо всички казват “Добър вечер!”, не трябва ли да е “Добра вечер!”?

От няколко дни се крия от следобедните жеги, като ходя на една-две поредни кинопрожекции. Малко тъпо стана, че вече изгледах афиша и сега трябва да си търся друго прохладно занимание, възмутително е, че не се сменят филмите по-честичко :).

Осъзнах наскоро, че филм ревютата са ужасно скучно, безумно и ненужно четиво. От една страна, ако не съм гледал филма, не обичам да ми го разказват, а пък след това – за какъв чеп да чета ревю, което в повечето случаи е дразнещо и досадно. Преди имах някакви мъгляви желания да пиша такива глупости, добре, че ми е минало. Сега просто бих споменал, ако нещо много ми е харесало и бих го препоръчал, или пък обратното :). Та, два филма от тия дни ме изненадаха приятно, а един ме разочарова. 

1. Get Smart – филмите на Steve Carell обикновено са доста плоски, и въпреки, че ги изтърпявам, не оставам доволен накрая. Очаквах абсолютно същото и от този, обаче се оказа доста забавен. Яд ме е само, че любимеца ми Dwayne Johnson нямаше по-голяма роля.

2. Fool’s Gold се оказа абсолютно възхитителен и тотално надмина очакванията ми. Ужасно забавен, страхотни диалози, а в Kate Hudson се влюбвам всеки път, когато я гледам. Donald Sutherland e абсолютния бонус, олигофрен! :)

3. The X Files: I Want to Believe - през цялото време си мислех, WTF?! Нищо от духа на предната пълнометражка, която е грандиозна в сравнение с този. Филмът има усещането и съдържанието на поредна, незапомняща се серия от сериала. Според мен това не е идеята, ама изобщо!

От малък съм сериозен почитател на хумора (хаха) и обичам да се възхищавам на гениалните попадения. Днес в една тема от Фото Форум си намерих следния текст, който е абсолютно възхитителен:

Веднъж, преди години, на един лагер, един приятел намери портмоне с 40 лева… Разбрахме на кого е, защото последния си го издирваше и му го върнахме. Оказа се, че според него вътре имало 80 лева и разбирате ли ние сме откраднали разликата, та от приказка на приказка го набихме :).

Започва като стандартна история, описваща реална случка от миналото, но финалът просто кърти мивки. Автор - rachmaninov.