В момента, в който се разбра, че републиканците издигат Маккейн за кандидат, а беше вече почти сигурно, че Обама ще надвие кухата лейка Хилъри, грозно предчувствие се прокрадна – следващият президент на САЩ ще бъде изкуфелия дядка. Не съм фен на Обама, макар че той поне прави впечатление на разумен човек. Обама е по-добрия вариант най-вече заради това, че Маккейн е възможно най-ужасния. Човек би си помислил, че не е възможно да се намери по-безмозъчна маймуна от Дубя, но ето – имало! Не знам дали има действително значение кой е президент на САЩ и дали тия хора са пионки или не, но след като дадена личност е на този пост, тя неминуемо има световно влияние, и то не само политическо.

Обама е лош като кандидат за президент, макар и потенциално добър за самата длъжност. Дано предчувсвието ме излъже този път, та стане чудо и следващия на този пост не е клоун-дегенерат като сегашния. Маккейн има правилния цвят на кожата и правилното име. Може да се окаже, че когато дойде денят на изборите, именно това ще наклони везните, защото Обама не само е черен, той има възможно най-неподходящото име и произход. Джон Маккейн – Джон Уейн, Обама – Осама. За тъпаците това е предостатъчно.

Не знам защо демократите вече за трети пореден път не могат да намерят своя нов Клинтън и предлагат хора, които може да не са лоши (като Ал Гор), но тотално не успяват да очароват нацията. Изборите в САЩ не се печелят с програми и мнения по наболели въпроси, там се иска да спечелиш хората с личността и излъчването си. До днес си мислех, че Обама всъщност се справя добре със задачата да е харесван, но след като гледах избрани моменти от дебата, съм ужасно разочарован. Той изглеждаше притеснен, плетеше език и не излъчваше капка увереност. Гледах и някакви моменти от дебатите на Клинтън – огромна разлика! Толкова ли не се намери бял като сирене, нахакан и обаятелен южняк, който да представлява демократическата партия!?!

Бен Стилър е абсолютно уникален тип. Рядко слаб актьор е, и е мега дразнещо парче, но филмовата му кариера е меко казано впечатляваща – участва в колосално количество филми, а отгоре на всичко се изявява по над 7 пъти като сценарист, режисьор или продуцент. А жена му ми е много любима, голяма сладурана :) (това разбира се няма връзка с нищо).

За късмет на Tropic Thunder, в него участват Robert Downey Jr. и суперлюбимия ми Jack Black. Robert по едно време го бях разлюбил, защото беше станал ужасно леке и много дразнеше, включително и с ролите си, но честно казано, заради Iron Man се влюбих в него наново. Двамата с Jack разбиват през цялото време и макар, че по някаква причина не се хилих много по време на прожекцията, филма ми хареса. Визуалните ефекти изкъртват просто, а цветово филмът е перфектен! 

Щях да забравя, много добри включвания от Nick Nolte и Tom Cruise, макар че последния много съм го намразил! 

Отдавна не бях гледал и бях забравил (а и бях изгледал всичко в Youtube), но Craig Ferguson просто е най-страхотния водещ. Невероятно симпатичен, чаровен тип, със страхотен Шотландски акцент и много смешен. Тук може да си зяпа човек на воля.

А това интервю просто е уникално :), с Шърли от Garbage.

Тези хора, които плащат за рекламни минути по време на излъчването на Формула 1, не знам какво точно си мислят, че постигат. Специално си набелязвам кои услуги и продукти се рекламират, за да се ориентирам към конкурентни компании. Уникално интересни или важни неща се случват точно, когато на екрана има някакви малоумия, като 3D рекламата на едно прахче кафе с мляко, например. А пък bTV каква неистова омраза са си отгледали в мен, заради това, че рекламират предавания като хороскопите на Алена или някакви тъпи сериали, просто не е истина!

Ако толкова държат да пускат реклами, нека поне прозорците да са равни, пък ако искат да дъни звука на рекламите.

Всъщност, аз не държа да гледам по bTV, ако някой знае как да я гледам от друго място, без реклами, има почерпка от мен.

Е няма такава олигофрения просто! :) Особено подходяща за яхния с грах или мексиканска салата!

Понякога, ей така от нищото, ми нахлуват разни детски спомени, заедно с желанието да ги напиша някъде, заради опасението, че след още някоя година, вече може да не ги помня, или поне не същите неща. Харесва ми да се потапям в някое едновремешно състояние, понякога усещането, че съм там някъде в миналия момент, е много истинско.

Преместихме се в ж.к. “Възраждане” (Варна) точно преди да тръгна на училище, а най-близкото такова беше “Вела Благоева”, в съседния квартал, който не помня вече как се казваше, но сега май е “Младост”. Не беше много близо, но родителите ни заведоха само първия ден, после хлапетата от блока си ходехме сами. Във “Вела” бяхме три години, а от тях са останали съвсем малка шепа спомени. Помня как си купувахме дъвки “Идеал” с картинки на Червената шапчица, а самите дъвки от тази серия нещо бяха сбъркани, защото като ги сдъвчеш, се разпадаха на много парченца. Печатът на самите картинки беше кошмарен, нищо общо с този на картинките с коли и мотори от турските “Турбо”, които момчетата си менкахме. Имам спомен и за едни пакетчета с портокалов прах, които обичахме да изсипваме в устите си. Купувахме ги от една сладкарница по пътя, а там на Йото веднъж му върнаха 50 ст. вместо 20. Помня, че обсъждахме дали е правилно да ги задържи, но не помня какво решихме накрая.

Зимата ходех с гумени ботуши, и ужасно се дразнех колко трудно се поддържаха чисти. С другите хлапета, които имаха, си ги миехме в разни локви, което разбира се, никак не помагаше. Като замръзнеха локвите, много обичахме да ги пукаме.

В училището имаше ужасно много паралелки, аз бях в последната, която беше “Н”. Сградата се пукаше по шевовете и ние се оказахме заточени в една самотна стая, в страничен коридор, където нямаше други класове, освен нас. Поне бяхме близо до тоалетна и си я ползвахме само ние :).

Лавките бяха две и имаше една точно до нашата стая, но за съжаление, почти никога не се ползваше. Веднъж ни изкараха от час и ни наредиха на масичките с по бутилка “Швепс”, за да ни снимат за местния вестник, но колкото и да се надявахме да почерпят, бутилките си останаха с капачките. Иначе учителката ни беше добра и винаги ни пускаше няколко минути преди началото на голямото междучасие, за да успеем да си вземем закуски, преди да са дошли големите и да са ни избутали назад. Много обичах милинки и негърчета, а негърчетата бяха ужасно скъпи – 20 ст.

После построиха училище точно до нашия блок и се преместихме там. Нямахме търпение да започнем в новото училище и ходехме да помагаме да го почистим след строителните работи. Някой пусна слух, че в училището има басейн и само обикаляхме да го търсим. Никога не го намерихме, но никой не искаше да повярва, че няма. Дълго време след това си мислехме, че има, но го крият нарочно :).

Като се нагледа човек на простотии, в един момент става доста смешно. 3/4 бутилка вино помагат. :) А Тимбърлейк е абсолютен идиот, пълна истерия!

Майк Майърс преди много време ми беше любим, но в момента по-скоро дразни. Във филма обаче има и други идиоти, които са забавни, а и на моменти определено са се получили скечовете, поне за мен. 

Нетърпението си е нетърпение, след 10 дни ще си го купя задължително, но как да чакам толкова преди да го чуя, още повече, че знам на колко малко кликвания се намира музиката :). 

Към 3.00 снощи обикалях с колата по празните улици и се размазвах, а после продължих на слушалки вкъщи, още ми пищят ушите. Нямам желание да избързвам с генералните обобщения, но за мен лично е голям кеф този Death Magnetic, чисто музикално. Аз не обичам текстове на песни и съм си изработил система да изключвам, за да избягна осъзнаването точно какви глупости се пеят. Знам, че на някои групи текстовете са хубави, но не мога да рискувам, ужасно обичам музика и ако се отвратя от някой текст, няма да мога да слушам парчето повече. А Джеймс малко ме уплаши с тва “Love is a four letter word”, WTF бре? Дано не съм чул правилно…

А тези, които коментират “The Day That Never Comes” след като са гледали клипа със смотаното качество на звука, просто да вземат да чуят парчето както си трябва, от албума, и да си го издънят на човешка система.

Подозирам, че пак ще има големи мрънканици, че това не било старата Металика, че пак са се изложили и пр. Те вече започнаха де… онзи ден коментирах на блога на някакъв пич, който чака старата Металика. Е, този албум е най-близкото нещо до старата група, което някога ще чуем от Металика, така си мисля аз. Не знам доколко е нарочно, но в Death Magnetic има от звученето на “Ride the Lightning”, “Master of Puppets”, “…And Justice for All” и черния албум. Повече от това какво искате, ве? Ако искате “Seek and Destroy”, пуснете си “Kill ‘em All” и така 7 пъти. Ходете на концерти, слушайте и гледайте старите неща, които ви кефят и оставете хората да си правят музиката. Аз съм доволен, че освен загатването на някакви стари неща, в новата тава има достатъчно нови идеи и ново звучение, иначе щеше да е безсрамно навеждане пред консервативния, задръстен фен.

Няма да ви обяснявам кое парче какво, чуйте и си решете за себе си. Към разочароващите се – опитайте се да направите усилие да не се набирате на клавиатурата след първото слушане :)

—

Update: Death Magnetic го има по магазините от началото на седмицата, днес го видях в Orange и в онзи другия магазин за дискове и книги, който е на мястото на бившото кино “Славейков”. За мен поне беше разочароващо, че има само БГ издание, на Вирджиния, явно ще си го взема от другаде, следващия път като излизам.

Тази книга просто е ужасна, а преводът е под всякаква критика. Изчетох я почти до края, но на последните страници има такава помия, че не издържах. В началото поне е интересно, защото групата току що се създава, а и за смъртта на Клиф научих неща, които не знаех, но реално се чете трудно още от първата глава. Авторът не умее да разказва добре, дава собствени, доста тесногърди оценки, през цялото време. От един момент нататък, редовете са изпълнени основно със списъци на градове и държави от турнетата на групата. Като стигне до издаването на нов албум, авторът прави някаква малоумна дисекция на всяко едно парче, като от “… And Justice For All” нататък, плямпа адски глупости.

Дразня се на това, че се очаква от Металика да задоволят вкусовете на някакви хора, пък били те die-hard фенове, casual фенове, критици, или тъпи автори на статии и книги. Пичове, никой не е Read More »