Влюбен съм в интериора на новото Volvo XC-60! В повечето случаи, интериорите на модерните автомобили са ми отвратителни, но много от настоящите модели на Volvo правят изключение. Преди време шофирах едно S40 и се чувствах перфектно вътре от първата минута. До този момент не ми се беше случвало да се качвам в автомобил, различен от моя, и да нямам нужда от свикване, ама грам!

XC-60 на мен лично ми е грозен отвън, но бих се прежалил, само заради интериора. Стига да измисля как да си финансирам такава покупка… :)

Generation Kill е мини сериал, който чупи глави. Репортер на сп. Rolling Stone пътува с едни морски пехотинци от първия ден на нахлуването в Ирак през 2003 г. Всъщност, сериала е правен по книгата на въпросния репортер (Evan Wright) и описва истински събития (доколкото е възможно съществуването на истински събития, хехе). Има уникални лафове, задължително е да се гледа.

Отдавна мислех да напиша нещо за Тъпия Рицар и планирах да го разкостя подробно, но сега като го гледам пак, си мисля, че не ми се пише чак толкова дълъг текст. :)

В целия филм има няколко бегли сцени, които си заслужават гледането и това са сцените, в които участва едно Lamborghini Murcielago LP640. Останалото от филма представлява поредица от недоразумения. Най-голямото недоразумение е заглавието, защото този филм всъщност е трябвало да се казва The Joker, с tagline “Грозен клоун прави Батман за смях цели 152 минути”. Друго недоразумение е участието на Maggie Gyllenhaal, направо загрози филма. Мисля, че Джокера беше по-симпатичен от нея.

Не съм привърженик на “реализма” в киното, обичам фантастични и красиви неща, които противоречат на настоящите вярвания във физиката и други науки, но не съм фен на откровени измислици, като например всичко, което извърши Джокера. Опитват се да ме накарат да повярвам, че някакъв пич, който никак не е със всичкия си и чиято логистика изцяло разчита на разни случайни психопати от лудницата, успява да навърже супер сложни постановки една след друга и да изпълни около 18 плана като по часовник. Е не мога – във филма този персонаж виси във въздуха някакси, сценаристите в никакъв момент не успяват да подскажат какво точно го прави толкова ефективен.

Много хора си припадат по ролята на Джокера в Тъпия Рицар и превъзнасят Леджър за начина, по който го играе. Може би защото почина нещастно момчето, не знам. За мен тия роли са лесни за всеки що-годе читав актьор, който си взима работата насериозно. Не е кой знае какво да се правиш на шут зад 5 кила грим. Пробвайте да се намацате и да се правите на палячо пред камерата за 15 минути и ще видите.

E как може да спрат Pushing Daisies! Почти не останаха визуално впечатляващи сериали в продукция! Вярно, че епизодите от настоящия сезон не са особено интересни, но това може да се каже почти за всеки от сериалите, които се завърнаха след стачката на писателите (някои дори са огромно разочарование, като Heroes, който след първия сезон се влошава постоянно).

Anna Friel ще ми липсва в тази роля.

Ебаси!

Комедиите с Will Ferrell не са от типа, на които се смееш, докато те заболи корема. Дори си мисля, че е възможно да изгледа човек цял филм с него, без да се засмее или усмихне. Преди време ме дразнеше ужасно, но нещо се обърна след Stranger Than Fiction (режисиран от Форстър, който така се изложи с QoS), така че вече съм фен. Step Brothers е почти смешен, хареса ми. Аз лично се забавлявам на откровени глупости, заснети с идеята, че са точно такива. Освен това ми хареса и заради Kathryn Hahn (тя ми е любимка), която в този филм направо разбива. Ето какво казва на героя на John C. Reilly в един момент:

I wanna roll you into a little ball and shove you up my vagina. You could just live there. It’s warm and it’s cozy. I wanna walk around with you in there and just know that… whenever I feel a little tickle or scratch… that it’s just your hair up my vagina.

“How much caffeine have you had?”

“A metric fucking ton!”

“Well, you should stop, it’s giving you Tourette’s!”

хахахахахаха

Досега не се беше случвало да се забавлявам толкова малко на Бонд филм, колкото на Quantum of Solace. Знам, че част от разочарованието е заради очакването за доста по-размазващи 106 минути, но има и нещо друго. Не казвам, че не ми харесва по-сериозната посока, която е поела поредицата, но очарованието на Бонд до голяма степен се дължи и на това, че е cool брит, който пуска по някой английскохумористичен лаф, докато чупи глави, а после небрежно си пооправя врътовръзката, за да е безупречно елегантен. В момента Бонд е твърде близо до типичния американски екшън герой, отколкото ми е приятно.

Реално обаче, имам по-голям проблем с режисурата. За мен, Марк Форстър тотално e оплескал филма. Просто ужасно му личи липсата на какъвто и да е опит да снима екшън сцени. Забелязал съм и други неумели режисьори да използват същия ламерски похват – бързо действие, снимано от близък план, с клатеща се камера и бързо сменящи се кадри, така че да не се налага да се изпипват нещата. През целия филм не разбирах какво точно се случва по време на бойните сцени и тия с преследванията (пеша, по суша, по вода). По едно време дори се преместих доста редове назад, защото си помислих, че не мога да обхвана цялата картина, защото съм твърде близо. Тц, не било това.

Иначе, тотално плоска история този път, тотална липса на кулминация и крайно увяхнал финал. Освен това, как не ги е срам сценаристите да преписват ролята на М вече 5ти пореден филм? Хайде моля ви, следващия път да проявите малко творческа мисъл и да спестите на жената досадата да изпълнява същия диалог, същите движения и физиономии. Или поне я сменете, крайно време е това управление да започне да го управлява някой без предменструални смени на настроенията.

Не ми се искаше да го оплювам филма, ама на…

Опаа, за малко за забравя – имаше едно много симпатично девойче от консулството в Боливия, със забавното име Strawberry Fields :). Единствения светъл лъч в помръкналата поредица.

Спектър на утехата, seriously? Seriously? 

Не са малко идиотските преводи на заглавия, но толкова да се отдалечиш от смисъла, просто показва не само тъпота, но и това, че са положени суперминимални усилия в превода.

Бърза справка с речника:

quantum - a share or portion : each man has only a quantum of compassion.

spectrum - a wide range : self-help books are covering a broader and broader spectrum.

Quantum се използва в конкретен тип изрази, в смисъл на минимално количество от нещо, докато spectrum обозначава голям обхват от нещо. Всъщност, аз дори не мога да си представя как “quantum of solace” става “спектър на утехата”, по каква асоциация и по какъв мислен път е стигнато до този превод.

Ако трябва да се замести quantum с дума, която в нашия език да има смисъл на много малка частица, израза “quantum of solace” на Български би трябвало да е “зрънце утеха”, “щипка утеха”, “частица утеха”, “квант утеха”, “капка/капчица утеха” (?). Нито едно от тях не звучи привлекателно като заглавие на поредния Бонд филм…, но май бих предложил “Частица утеха” или “Капчица утеха”.

Ето и обяснението на Даниел Крейг за заглавието, както и откъс от разказа на Флеминг, откъдето всъщност е взето:

We could have gone for a snappier title, but that sort of suggests we’re insecure about what we’re trying to say. The statement is an Ian Fleming statement. It comes from the idea that in a relationship, if you don’t have a quantum of solace left in your relationship, then give up. Where Bond is left at the end of the last movie his heart’s been broken and he doesn’t have that quantum of solace, he doesn’t have that … closure on what happened in his life and he needs to find out. What is great about it is it also applies to something very important in the plot. (Just a Minute With: Daniel Craig – Yahoo News)

The Governor paused and looked reflectively over at Bond. He said: “You’re not married, but I think it’s the same with all relationships between a man and a woman. They can survive anything so long as some kind of basic humanity exists between the two people. When all kindness has gone, when one person obviously and sincerely doesn’t care if the other is alive or dead, then it’s just no good. That particular insult to the ego—worse, to the instinct of self-preservation—can never be forgiven. I’ve noticed this in hundreds of marriages. I’ve seen flagrant infidelities patched up, I’ve seen crimes and even murder forgiven by the other party, let alone bankruptcy and every other form of social crime. Incurable disease, blindness, disaster—all these can be overcome. But never the death of common humanity in one of the partners. I’ve thought about this and I’ve invented a rather high-sounding title for this basic factor in human relations. I have called it the Law of the Quantum of Solace. (“Quantum of Solace” – Ian Fleming)

Вече сериозно започвам да си мисля, че съм жертва на кърваво проклятие! За четвърти път от миналата година насам ми се случва да се заразя и разболея от грип точно в началото на отпуска.

В тази връзка смея да отправя обвинение към учените по света: Вие сте абсолютни некадърници! Може ли ве, може ли да няма лек за тази болест още, след толкова години?!?

Друго основно възражение, което имам към учените, е свързано с тоталния им провал да измислят чипове, които да не отдават такова канско количество топлина. Писна ми от тъпите пластмасови вентилатори и ужасния шум, който издават!

И като съм ви започнал – WTF с тази пластмаса, ве? По-гаден материал от това нещо няма. Трудно е да се намери някое човешко изобретение, което да е по-малко сбъркано от пластмасата!

И в тази връзка – да живее алуминия! 

Гледам навсякъде вече са обявили, че Обама ще е следващия президент на САЩ. Американската изборна система е суперсложна и насрана и човек никога не е сигурен дали няма да се обърнат нещата в последния момент. Май обаче вече няма такава опасност, така че мога да си отдъхна и да се зарадвам, че песимистичната ми прогноза се оказа грешна. 

Не изпитвам някакви категорични симпатии към Обама, но пък съм сигурен, че не исках Маккейн да е следващия президент на щатите. Не за друго, просто този човек е имбецил. Показа, че е такъв през цялата кампания. Хората, които не успяват да го разпознаят като такъв, са двойно по-големи имбецили!

Не знам доколко Обама ще е добър за американските граждани, но мисля, че има шанс да е доста по-добър за света от настоящия президент. Както казах в предния си пост, не съм сигурен, че американския президент има някакво реално влияние или е просто марионетка в театър, който ни разиграват, но все едно – добре че не избраха дядката-тъпак и кухата селска лейка Пейлин.