Грешно си мислех, че съм изгледал голяма част от Дарма и Грег. Оказа се, че направо нищо не съм гледал :). Успях да си намеря първите 3 сезона по нашите тракери и от няколко дни се смея до сълзи нонстоп. Може да се каже, че тия каналчета направо ги разкатах от прочистване. Налага се да връщам по няколко пъти назад, защото от хилеж и сълзи не чувам и не виждам :). Десета серия от 3ти сезон просто разкъртва всичко!

Porsche Design Aluminum Sled

Ditch the ol’ circular sled and graduate to something more refined with the Porsche Design Aluminum Sled (£285, ~$425). This simple, gorgeous sled sports an aluminum frame with stainless steel runners, a durable waterproof seat made from black imitation leather, and, of course, a Porsche logo on top. Horsepower, torque, and 0-60 time unknown.

Напоследък, всеки трети продукт в обръщение е тагнат като “Porsche design”. Аз знам защо е – дизайнерите на Porsche просто умират от скука, защото ги карат да копи-пействат един и същ автомобил последните 10тина години, та се разнообразяват с продуктов дизайн :). А иначе на тази шейна май най-впечатляващата и характеристика е цената. От друга страна пък, аз много обичам алуминий!

Когато съм на едно определено място, в едно определено време, до мен понякога има един човек, който си пука кокалите, разтрива се, масажира се, почесва се… и понякога слуша музика на слушалки, от онези малките, които разпръскват в ефира един дребен, изкривен вариант на това, което звучи в тях.
Иска ми се да не се дразнех, но уви :(

Фен съм на братята Коен и мога да оценя хумора зад Burn After Reading, обаче този филм е такава досада…, че съжалих за изгубеното време. Хубав актьорски състав иначе – Малкович дразнещ както винаги, Клуни страхотно луд, Макдорманд абсолютно същата като в други филми, Брад Пит тотално похабен в тази роля. Всъщност ако нещо изобщо крепи филма, това е ролята на Клуни. Ииии, Тилда, която ми е ужасно любима!

За повечето зрители този филм е негледаем. На мен по едно време ми доскуча дотолкова, че си цъках нещо по форумите и слушах за фон.

Анета работи като модел в Полша преди известно количество години :), но в последствие леко сменя професията. Много красива жена и прекрасен фотограф.

Ако си намерите колата надрана с метален предмет, то най-вероятно сте ядосали съвременна майка-терористка, опитваща се да мине покрай металното ви возило, търкаляйки отрочето си в количка. Ако не желаете да се занимавате с полиция, застрахователи и сервизи, не пречете на жениците, които нарушават закона с по-голяма страст от вашата. Ако не знаете, майките са страшна сила. По-плахите биват подстрекавани и подкрепяни от по-закоравели родителки-рецидивистки и само след няколко престъпления престават за изпитват угризения или страх.

Не подкрепям неправилното паркиране, но не мога да оправдая хулигански прояви и саморазправа. Гнус ме е да живея сред диваци.

(снимката е на Duane Hanson)

Това е най-тъжния автомобил, който съм виждал. Човекът, който го е рисувал, според мен е бил в предсамоубийствено състояние и е много вероятно вече да не е сред нас. А останалите от екипа или делят с него масов гроб, или се разхождат с кучета водачи. 

Как може ве, пичове?! Хайде да речем стоповете някакси са минали покрай вас, ама мястото за регистрационния номер, категорично изобразяващо уста с увиснали крайчета? А?

Добре, че взех кола под наем – така видях страшно много от Валенсия в доста кратко време, карайки снощи с часове из града. Днес се мотах ужасно много и пеша, дори след като вече си мислех, че не мога повече. Всъщност накрая се принудих да го намеря най-после това метро и да се добера до хотела. Мисля, че нещо не нося правилните обувки, или просто тежа твърде много, но в един момент възглавничките на стъпалата ми умират от болка. Това, и болката в глезените ми правят разходките леко неприятни след шестия час и започва да се налага да сядам за по 5-10 минути на разни пейки.

Валенсия е града на светофарите – толкова светофари през живота си не съм виждал. Човек би си помислил, че при толкова светофари, един град би бил скован в постоянни задръствания, но цялото движение е супер добре изчислено. Снощи докато карах нямаше как да ми направи впечатление, но днес докато се мотах напосоки, забелязах, че червеното за пешеходци стои осезаемо по-дълго отколкото за автомобилите. Категорично приветствам тази постановка, за мен при определено количество коли, просто е задължително да се нагъзи пешеходеца. Пък и така въпросния пешеходец има възможност да си отдъхва, хехе. Валенсианците не се притесняват да минават на червено, ако не се задават коли, а от друга страна видях, че водачите не ебават фатално ако има пресичащи (тоест не държат да се изправят на спирачките като стъпи някой на платното). Но пък и зебрите, които си нямат светофар се броят на пръсти. Няма цифрови показатели за продължителността на светлините, но ако си предна кола, винаги виждаш светлината за пешеходци, която последните няколко секунди примигва, което ти дава време да си включиш на скорост и да се изстреляш на зелено. Жълто при тръгване няма. Ограничението е 60 и общо взето всички карат с толкова, +/- 7 км/ч. Има ужасно малко мотащи се с по-ниска скорост, което според мен страшно помага за гладкия трафик. Има смени на лентите доста, но никога не изглежда да е с идеята да преебеш другарче или да се наредиш в по-изгодна позиция като у нас. Няма нерви, няма клаксони, няма тарикати, а в града има ужасно много коли. Паркирането е проблемация, но не видях паркирани по тротоарите никъде. Иначе малко са се уляли с кръговите движения, това ми е единственото недоволство и то защото GPS-a все ме кара да броя и да се чудя.

Градът е много красив, има ужасно много видове сгради и на мен сигурно 98% от тях ми допадат. Някои са толкова изящни, а други – прекрасно минималистични. Мисля, че най ме палят едни седемдесетарски кооперации. Отказах се да ги снимам, защото няма да свърша добра работа. Снимането на сгради е трудно и изисква адекватна подготовка, планиране, изчакване за правилната светлина и пр.

(снимката горе я направих от прозореца на хотела сутринта (май нищо не личи при този размер), той е близо до пристанището и съответно – пистата за Формула 1, хехе)

Много ме дразнят хората на летището, които бърборят постоянно! Особено тези, които провеждат половинчасови разговори по телефона. Не може ли да чакат тихичко, като мен? :)