Ааааа, мания, с mypressi TWIST човек има портативна еспресо-правячка. Вярно, че човек трябва да си загрее водата отделно, но тъй като за еспресо си трябва налягане, тази джаджа е незаменима за планинаря еспресолюбител. “Машинката” работи с патрончета сгъстен газ (постига 9 атмосфери), също като едновремешните бутилки за газирана вода, само не разбрах дали са от същия формат. Тук навремето имаше ателиета, в които пълнеха тези патрончета, ама скоро май не съм мяркал такова.

Разбира се, никой не ме е карал насила да гледам 12 Rounds, ама имах да убивам два часа докато ми се изпере прането и този беше в най-удобния час. Филмът си е бозица, забъркана с елементи от Умирай трудно и Скорост (то не е тайна това, след като го тагват “от режисьора на” и “продуцента на”), но би бил прилично гледаем, ако главната роля не се изпълняваше от John Cena, който е голям чук и по-важно – ако не беше заснет целия от ръка.

Нямам представа доколко е по-евтино да снимаш от ръка, отколкото да ползваш кранове, релси и стативи (не знам точните термини, сори), така че мога само да гадая дали е някаква мода напоследък или се прави с цел пестене на пари, време за планиране и умения. Познавам хора, които застават зад аргумента, че това правело екшън сцените по-динамични и “реалистични”, но за мен си е чиста проба мързел и липса на талант. Дори да приема, че е донякъде оправдано такова заснемане при сцените с повече действие, абсолютно не мога да преживея това да ми става лошо докато снимат някакви статични кадри, разговори между героите и пр. Имаше една сцена, в която героя става от леглото, като сцената нямаше абсолютно никаква стойност за развитието на сюжета, а беше снимана с клатеща се камера от 5 различни ракурса.

Започвам да си правя черен списък с режисьори, които използват похвата на клатещата се камера повече отколкото е човешки търпимо и започвам с Renny Harlin (който и без това е доста смотан режисьор), Paul Greengrass (The Bourne Ultimatum), Marc Forster (Quantum of Solace) и Peter Berg (“Friday Night Lights” сериала). От този сериал изгледах точно една серия и отказах да се подлагам на такова издевателство. Изглеждаше все едно е сниман тайно с видеокамера на максимално приближение, постоянно имаше някакви размазани глави в по-близък план, които закриваха героите в диалог.

Преди няколко дни реших да си припомня Терминатор 1, 2 и 3. Изненадващо за мен, 1 и 2 не ги изтърпях до края. От една страна, явно съм ги гледал прекалено много пъти, а от друга… очевидно не стават по-добри с времето, а обратно. Ефектите в Т2, по които толкова се прехласвахме навремето, изглеждат доста дървеняшки днес, особено “дупките” от куршуми в течния терминатор, които изглеждаха точно като фунии от фолио, залепени с тиксо за униформата. Виновна е разделителната способност, сигурен съм xD.

Това, което намирам като много общо в трите филма, е че във всеки има по два много дразнещи персонажа, като Сара Конър се повтаря в 1 и 2, хехе. Рийс е стабилно дразнещ в първия филм, Джон е дразнещ и в двете продължения (особено пищенето на Еди Фърлонг), а тази кифла Клеър Дейнс изобщо не и помня името на героинята, обаче много лазеше по нервите.

Т3 е най-забавния от трите, терминаторът на Арни е ужасно смешен почти през цялото време, а преследването с крана кърти порцеланови вани. Вярно, че накрая ужасно го сбозиха филма, но почти до финала си е много приятен за гледане.

Почти не нося часовници, но циферблата на TSOVET Limited Edition AT76 Watch ме кара да го искам силно :). Направен е да изглежда като уред на едновремешен самолет.

За малко да подмина последната серия на Life On Mars, на замунда пропуснаха да я качат. Жал ми е, че поредния прекрасен сериал е свален от ефир, но LoM приключи с великолепен епизод. Не съм гледал британския вариант, но знам как свършва. Сценаристите на американската версия са намерили прекрасна алтернатива – забавна и тотално изненадваща.

Ровейки какво да гледам, попаднах на United States of Tara. В главната роля е любимата ми Toni Collette, като майка и съпруга, която страда от размножение на личността. Тя е Тара, но освен това се превръща в тинейджърката Ти, петдесетарската домакиня Алекс, или работягата-простак Бък. Това е един от най-хитроумните и забавни сериали, с герои, които лесно ти влизат под кожата. Първият сезон приключи и за щастие UST е одобрен и за втори… който предричам ще е последен, защото хубавите сапунки ги убиват бързо напоследък.

House M.D. се раздели с Кътнър, което е голямото жалко! Този персонаж беше доста забавен, за разлика от 13, Тауб или Форман, който вече втори сезон ама изобщо не е смешен. Причината е, че Kal Penn отива да работи за администрацията на Обама. Продуцентите казват, че този сезон няма да го заместват, та дано се напънат малко повече сценаристите, че определено остава дупка.

[1] Напоследък полагам много усилия да си изработя механизъм, чрез който да успявам да не забелязвам разни неща, които ме дразнят, като мръсотия, грозота, градския трафик и пр. Имам някакъв напредък, обаче определено се налага да се съсредоточавам в разсейването :). Жалко, че четенето на книги върши работа само в задръствания.

[2] В Люлин, където живея, има една улица – “Добринова скала”, която е нещо като мини околовръстно и е част от ежедневния ми маршрут. От едната и страна са самите микрорайони, а от другата са разни “поляни”, тук-там някой паркинг, автосервиз или друга невзрачна индустриална структура. Въпросните “поляни” не е ясно кой точно ги притежава, ама основната функция, която изпълняват в момента, е да съдържат плевели и боклуци. Доскоро почти нямаше бордюр и от двете страни, а тази липса улеснява земната маса да навлиза в платното за движение, основно при дъжд. После, разбира се, преминаващите автомобили я поизбутват към краищата. Наскоро направиха тротоар почти по цялата дължина на улицата (което е ебаси похвалното), но само от едната страна. Малко ме издразниха, защото не си почистиха след приключване на ремонтните работи и сега по цялата дължина има дебел слой прахоляк до бордюра. Чудя се ако се хвана и го измета аз (интересно колко ще ми отнеме за 2-3 километра), дали ще се задържи относително чисто поне месец. Едно време имаше едни миниатюрни камиончета с едни въртящи се четки… не знам какъв е проблема едно такова да си джитка из квартала всеки ден.

Не обичам чай много-много и май пия основно, когато съм болен. Металните кутийки, в които често идва чая обаче, понякога са много красиви, а тези на Andrews & Dunham Damn Fine Tea са доста маниашки.