Вчера, ден на разочарования.
Първо, Killswitch Engage отмениха участието си, заради смърт на близък човек. Не мога да опиша колко ГАДНО ми стана. Цялото фестивалничене на мен по принцип малко в повече ми идва и това, че ще гледам KSE на главната сцена, абсолютно ме крепеше и го чаках с голямо нетърпение. Още повече, че вчера като се занесох дотам, открих че са качили децибелите и музиката звучеше чисто и размазващо. В момента, в който стигнах, с учудване забелязах, че Mastodon са на сцената, при положение, че по това време вече трябваше да са Hatebreed. Все още неподозирайки каква лоша новина ме очаква, адски се изкефих на тия пичове, просто рулират!
Когато приключиха, на екраните изписаха, че KSE няма да свирят и на мен всичко ми се срина, честно. Сега даже като го пиша това, пак ми стана кофти… Както и да е.
Изчаках Hatebreed и успях да оценя колко са титанични, въпреки ултраскапаното си настроение. За съжаление, изведнъж всичко, което ме болеше и дразнеше тия дни, някакси преля… и това да чакам 3 часа до Korn ми се видя абсолютно непосилно. И си тръгнах. И отебах цялата история. I’m too old for this shit…

Всъщност, не че съм стар… просто съм в ужасна форма (също голямо разочарование), която не ми позволява да се радвам на някакви неща, като цялата тази металия. Преди 15 години щях да съм в транс от кеф, но за съжаление тия неща станаха възможни 50 килограма по-късно…
Имам физическа сила за 5 фестивала поред, само че не мога да обясня на краката си, че трябва безропотно да позволяват да им тежа отгоре през цялото време. Освен това, добре че вече не подлежа на военна служба, защото кръстът ми просто също не търпи да стоя прав. Да не говорим колко съм разглезен и как не ми се седи или лежи на прашната земя.
И за да си довърша мрънкането, ще си призная, че ненавиждам потни, голи до кръста 16-годишни младежи с руси къдрички. Много хора и много мръсотия, fuck it! Баси как се радвам, че не се поддадох на импулса да съм там на палатка!

That said, всъщност имах много приятни моменти на фестивала, особено първия ден. А сега отивам да си оползотворя освободения ден, като се поразходя из Амстердам.

Не съм очаквал нищо особено от първия ден, защото повечето от групите ми бяха неизвестни, но в крайна сметка се получи нелошо. В ранния следобед минах да видя Buckcherry, DragonForce и Firewind, и трите групи се оказаха меко казано ужасни. Мисля, че щях да направя огромна услуга на краката си, ако се бях появил директно за Papa Roach. Не бях ги слушал от години, но се оказа, че все още им помня песните, така че се забавлявах доста добре, въпреки, че ми беше малко тихичко. Направи ми впечатление, че при главната сцена звукът не е особено силен (но пък добър) и не бях сигурен дали да ми е тъпо, или да се радвам, че няма да изтормозя прецаканото си ухо.
Следващото, което чаках, беше SoulFly, а междувременно надникнах в едната шатра, в която свиреха Еxodus. Последно съм ги слушал в гимназията (преди 16-17 години), но не помня да са били чак толкова безинтересни.
На Soulfly реших да се набутам най-отпред, с идеята да покуфея повече и това определено означаваше, че ще трябва да участвам в погото. Да си призная, изобщо не съм фен на тая дивотия, особено ако съм трезвен, ама за двадесетина минути се бутах и аз. Оказа се сравнително добър начин да се пораздвижа малко, а и не успях да пострадам. Последното мисля главно се дължеше на факта, че липсваха яки бичета, както обикновено е в България. Реално, повечето сякаш бяха едни слаботелеснички хлапета, готови да поемат whatever bodily harm is coming their way. Мисля, че с моите 140 кг можех да нанеса сериозни поражения, затова гледах по-защитно да го раздавам. В крайна сметка, Soulfly бяха ok, но май щеше да е по-добре да беше тъмно и да беше двучасово участието.
Тези, които реално разбиха брутално, бяха Static-X в една от шатрите, веднага след Soulfly. Там вече звукът беше смазващо силен и не посмях да се набутам по-напред (заради скапаното ухо), но и отзад беше адски fun.
След това вече изобщо не можех да се държа на краката си, така че се прибрах… изпускайки Dream Theater за пореден път. Е, каквото, такова.

Вторият ден мисля ще е разбиващ, защото първо ще съм на любимите ми Killswitch Engage, после Коrn, Lacuna Coil и Slipknot за десерт. Това, което ме притеснява е, че може да вали… а аз нямам нито подходящи обувки, нито дъждобран, а паркингът e на едни поляни и ако вали… не вярвам да успея да изкарам колата.

Антверпен е чудесно място, аз съм много приятно изненадан, след като миналата година бях в Брюксел и го нехаресах. Мисля, че ако един град не се опира в някакъв голям водоем… просто не става. Вчера, малко преди полунощ се озовах край реката и там беше ужасно приятно. Имаше хора, които си правеха пикник, такива, които си свиреха нещо, други играеха шах… абсолютна идилия, и то в делничен ден. И изобщо, тук е спокойно и толкова не-нервно… как да не завиди човек? Карах и вървях из града, още не съм видял някой да се изнерви на друг човек, на друг автомобил и пр. Движението е някак лежерно, ненатоварващо. Ако трябва да се оплача от нещо, то ще трябва да са велосипедистите :). Много е приятно да виждаш колко хора карат велосипеди, но трябва да си отваряш очите на четири, постоянно. Трябваше и аз да си намеря колело.

Аз постоянно си харесвам неща, докато вървя – къщи, тротоари, врати, гаражи, всякакви градски елементи. Иска ми се да заснема всичко, но не го правя, знам, че после ще се ядосвам на нескопосано фотографирани неща. Въобще, аз никак не снимах много, за пореден път. Все не ми харесва светлината, все не ми върви във фокусирането и експонирането. Първо беше ужасно контрастно, защото излизах рано. После поспах и излязох към 18, мислейки си, че е 19 и още не беше готова светлината. А пък после изведнъж стана някакво плоско такова, изобщо залезът беше смотан някакси. Май ми се получиха някакви кадри след 22 часа, ама няма гаранция, след седмица като ги погледна, може да ги мразя. Вече се затвърди ужасията, че с 35 просто не мога да издебвам някакви хора, не и както с 50ката. Реално, 85 или 135 биха ми свършили категорично по-добра работа. 35ицата е много хубав обектив, ама просто не ми пасва за това, което искам да заснема. А и 5D шляпа толкова гръмовно…

Ма да не се отплесвам. Няколко неща, които ми направиха впечатление:

Тук до хотела има някакво паркче с езеро и оградка около него. Зад оградката – десетки зайци, щъкат и си пасат. Имаше и няколко на алеята се шляеха, голям кеф :)

В Антверпен има много хасидими (orthodox jews) с техния специфичен вид – черни дрехи, готини шапки, бради и масурчета по слепоочията. Много ми допада как са облечени момичетата им, макар че не мога да спра да се чудя как не им е ужасно топло. Всички са с едни тъмни поли, черни чорапи и пътъчки (балеринки?), с ризки (жените блузи им викат на тия неща) и пуловерчета без ръкави, с цвета на полата. И всички мъкнат едни бебета насам натам, с колички, с колелета… :). Разсъждавах си за тези хора и се чудех доколко се чувстват щастливи… или пък ограничени… знам ли. Не мога в себе си да пресъздам, да си представя какво е да си част от такъв тип общност. Определено са ми интересни, ама и малко ми е тъжно за тях, предполагам може и да е неоправдано.

Преди малко, докато паркирах, се получи следният епизод: Видях, че един възрастен мъж стои пред входната врата на сградата и ме гледа. Когато слязох ме заговори и като му казах, че не го разбирам, обърна на английски и някакси доста несвързано ме помоли за помощ, за пет минутки, нещо с някакъв телефон :). Докато се чудех (с лек ужас) дали не си е наумил да ме кара да говоря по телефона, той ме въведе у тях, и стана ясно, че просто иска да вдигна слушалката и да я поставя до апарата, защото звънял постоянно. В този момент загрях, че е петък, а те нямат право да го вдигат. Всичко приключи щастливо, с разни благодарности и любезности…, а в стаята, на една маса, мълчаливо седеше някакво невероятно красиво момиче. Та така.

Ревюто на Роджър е толкова смешно и вярно, че го пускам цялото направо :). Хахахаха! (Иначе Майкъл Бей си остава страхотен!)

Transformers: Revenge of the Fallen

by Roger Ebert

“Transformers: Revenge of the Fallen” is a horrible experience of unbearable length, briefly punctuated by three or four amusing moments. One of these involves a dog-like robot humping the leg of the heroine. Such are the meager joys. If you want to save yourself the ticket price, go into the kitchen, cue up a male choir singing the music of hell, and get a kid to start banging pots and pans together. Then close your eyes and use your imagination.

The plot is incomprehensible. The dialog of the Autobots, Deceptibots and Otherbots is meaningless word flap. Their accents are Brooklyese, British and hip-hop, as befits a race from the distant stars. Their appearance looks like junkyard throw-up. They are dumb as a rock. They share the film with human characters who are much more interesting, and that is very faint praise indeed.

The movie has been signed by Michael Bay. This is the same man who directed “The Rock” in 1996. Now he has made “Transformers: Revenge of the Fallen.” Faust made a better deal. This isn’t a film so much as a toy tie-in. Children holding a Transformer toy in their hand can invest it with wonder and magic, imagining it doing brave deeds and remaining always their friend. I knew a little boy once who lost his blue toy truck at the movies, and cried as if his heart would break. Such a child might regard “Transformers: Revenge of the Fallen” with fear and dismay.

Megan Fox and Sam Witwicky outrun an explosion.
(Enlarge Image)
The human actors are in a witless sitcom part of the time, and lot of the rest of their time is spent running in slo-mo away from explosions, although–hello!–you can’t outrun an explosion. They also make speeches like this one by John Turturro: “Oh, no! The machine is buried in the pyramid! If they turn it on, it will destroy the sun! Not on my watch!” The humans, including lots of U.S. troops, shoot at the Transformers a lot, although never in the history of science fiction has an alien been harmed by gunfire.

There are many great-looking Read More »

Най-после си намерих игра за iPhone, по която да се зарибя. Във Flight Control си авиодиспечер и трябва да приземиш възможно най-много самолети (различни размери) и хеликоптери, преди да е станала адската катастрофа. Пълна лудница. Eто и видео.

Вторият филм, който гледахме снощи с Катето, беше The Hangover.
Не съм се хилил така от Yes Man насам, честно. Всъщност, снощи май се смях повече. The Hangover e дива и луда простотия, с ужасно много хумор и адски забавни образи. Ще го гледам поне още 3 пъти.

А преди него гледахме The Boat That Rocked.

Не казвам, че не е смешен или забавен, ама в сравнение с The Hangover, този филм е драма :). The Boat That Rocked има страхотен саундтрак и в него участва половината каст на The IT Crowd. За такива като мен, които адски си падат по 60те и 70те, визуално и като атмосфера, филмът е страхотен, въпреки понакъсаната режисура.

Баси тъпотиите написах…

В петък минах през Moto-pfohe, за да разбера точно каква е офертата за S60, която видях на уебсайта на Volvo. Един приятен младеж ми обясни подробно, направи ми примерни разбивки за лизинг и пр. Не изкам да използвам думата обслужване, защото е отвратителна, просто ще кажа, че имахме много приятен разговор и научих абсолютно всичко, което ме интересуваше. После се оказа, че няма никакъв проблем да излезем на пробно каране веднага, така че се помотахме към Банкя, през Люлин и обратно.

Офертите, които взех бяха за 140 к.с. бензин, но тестовият автомобил беше 163 к.с. дизел и се оказа чудесен за каране. Много приятна возия, прилично ускорение, предавките влизаха лесно, климатроникът си вършеше работата перфектно, доста обезшумено купе, добре звучащо аудио, страхотна видимост, включително и от огледалата. Удобна седалка и волан, всичко ми пасна перфектно.

Скучно звучи, но факт, че нямам забележки по това как се управлява. S60 не е малък, но в никакъв случай не се усеща тромав. Разбира се, повече би прилягал поне 200 к.с. двигател, ама там вече цените не са толкова приятни.

Ето и подробности, по-важните неща, без тези, които се подразбират :)

Двигател 2.4, 140PS, 220 Nm въртящ момент (при 3300 об/мин), 210 км/ч макс. скорост, 0-100 – 10.2 сек (скромно…).

17″ алуминиеви колела, 225/45 R17 гуми. ABS, EBD, EBA, traction control. Фарове за мъгла, ел. прибиращи се огледала, автоматично огледало за задно виждане, двузонов климатроник, кожени волан, скоростен лост и ръчка, кожена тапицерия, управление на аудиото от волана, cruise control, отопление на предни седалки, Bi-Xenon светлини със завиване, задни сензори за паркиране, боя металик.

Всичко това за малко под 50к (BGN) до изчерпване на количествата. Отнема пет дни от момента на сключване на договора, до получаване.

А да, ако ползва човек Алианц за застраховката, като стане нещо, просто директно я кара в Moto-Pfohe, там правят огледа и я вкарват за ремонт.

Жестока анимация от Jake Armstrong

Макар и не толкова симпатична, колкото Spotlight Desk,  BlueLounge StudioDesk ($600) също не е лоша, а и удобството да си крие човек кабелите е неоспоримо. Обаче какви са тия $600, веее :). Аз съм известен като невероятен прахосник и купувач на неизгодности, обаче това идва прекалено дори за мен. Намислил съм, сам да си направя маса и ако се получи, ще е голяма изненада… като се има предвид какъв съм сръчко.

Щях да забравя линка – цък!